В Северна България са разположени доста на брой малки населени места от типа села и едно от най-известните такива се нарича Бериево. Намира се в област Габрово, община Севлиево и още по-конкретно на пътния участък Севлиево – Троян. По същия път минава поречието на известната за областта река Видима, на която е кръстен и севлиевският местен футболен отбор. Берилава не е името на друго населено място в областта, а на същото съвременно село. Само че под това име се среща в един от регистрите от времето на турско робство в годината 1671-ва. Но районът е познат на историци и изследователи от доста по-отдавна поради старата история на местността. В тази връзка един от най-известните историци дори пише, че в областта Мисия император Юстинян укрепва доста селища и едно от тях е именно Берислава. Човекът, дал тези сведения е Прокопий. А според един български историк селото е разположено по средното течение на Видима.
Става дума още за ляв приток на река Росица, а селището Берипара е там поне по мнението на Никола Ковачев. Сред културните и природни забележителности в Бериево на първо място е именно река Видима, като освен този воден басейн, край селото има още няколко. Това са предимно големи по обем вирове, даващи всички удобства за извършването на речен риболов. Бяла мряна, скобар и кефал са част от рибните видове, виреещи по тези места, но има и по-дребни. Например такъв е оклеят, известен още с името плюскета. През летния сезон речните води са сравнително чисти и бистри, което позволява на хората да използват вировете й за къпане. През 1770-та година, малко преди дълго чаканото освобождение от османския поробител, войска на турците заравя близо сто килограма злато във вътрешността на селото. Към днешна дата легендата за това заровено съкровище все още живее в спомените и мечтите на много хора. Доста от тях се опитват да го открият, но не са постигнали съществен успех. Преданието разказва, че златото е пуснато по принуда в една урва от османците, защото докато го пренасят ги напада една българска хайдушка чета. Това може и да не е вярно твърдение, но се е запазило през годините.
Поради специфичното разположение на Бериево в планината, в близост до последните къщи от селото започва гориста местност. Вътрешната част на планинския район е трудно проходима и достъпна и освен това има ограничения, наложени от съответните власти. Това е много добре най-вече с оглед да се запази разнообразието от дивечови животни. Дивите прасета и елените са сред най-често срещаните видове по тези места, а има регистриран случай на появило се цяло семейство от мечки. Те обаче са видени по южното било в по-високите части на планината. От другата страна там се намира съседното село Лъкарево. Освен обаче разнообразие в животинския свят, не липсват доста видове гъби. Така любителите гъбари биха могли да се натъкнат на много ядливи гъби, сред които манатарка, печурка и млечница. Срещат се още поне две известни гъбени разновидности – пачи крак и булка, до един разпространени и в други краища на страната.
